Дъжд вали, тихо нашепва,

сякаш се моли, рони сълзи.

Животът е страшен,

понякога жесток дори.

Слушам музика една,

дето ми напомня,

за онази младост.

Отминала завинаги сега.

Продължавам стихове да пиша,

но виждам детска сълза.

и ми идва някак си

света да прокълна,

Държавата прогони нас

своите чада.

Няма веч пътека към дома.

Продължава да вали.

Обърнах се назад,

навсякъде студено.

Годините пътят

към  живота разрушиха.

Няма смях, има сълзи.

Няма радост, само тъга.

Няма нищо както преди,

само спомени, от които боли.