Няма да Ни наранявам пак!
Здравй , Любов! Позна ли ме коя съм?
Разтърси ли те спомена за мен?
Обзели те една приятна радост,
оглеждайки се в образа ми вцепенен?
В очите ми откри ли обичта ни
запазена с годините до днес?
И заблуждавам ли се или много крайно
днес нуждая се от теб.
Отново ли успях да те обикна,
отново ли сърцето се разби?
Омръзна ми една и съща песен
все душата да шепти.
Омръзна ми без цел да те обичам...
Избягах, да! Но стигнах, до къде?!
До ъгъла, до нищото, до пъкъла,
до образа ти в моето сърце.
Разбираш ли, Любов, защо си тръгнах
и какво ми костваше това?
Разбираш ли , че себе си излъгах
с надежда, да забравя песента?
Но не стана. И душата пя я.
Не се отказа цял живот почти.
Днес признавам - всичко съм ти дала,
но не искам пак да Ни боли.
Прости, Любов, да те обичам нямам време!
Забързана си тръгвам в този час.
Обичай ме, щом можеш истински,
обичай ме, живота е пред нас!
© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
интересно е
-
Наистина е невероятно!
Браво! -
Много ви благодаря за оценката и разбирането...наистина болката от невъзможната любов е най-голяма ,когато я осъзнаваш!
-
И аз те поздравявам!!!
Много ми хареса!!! -
Потресаващо!Направо ми настръхна косата!През живота си не съм чела нещо по-добро от това!Толкова близко!Толкова ужасно познато...Поздравявам те!Много е добро!Ако можех да ти да оценка 8,щях да го направя!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
