Наля бензин в очите ми и го запали.

Мечтите ми се ронеха на пепел сива.

Плача ли не знам. В очите все ми пари...

не виждам вече дали съм красива.

Сърцето ми разпадна се отдавна,

издъхна удавено в кръв и лепило.

Наивно стискам парченцата в ръце 

и мисля си не се е похабило.

Душата ми е ваза с пробито дъно –

каквито и цветя да сложа все умират.

В зелените градини напоследък все  е тъно.

... светулки няма, въздух не  намират...

Затворих всичките врати към мен,

защото, честно, страх ме е отново да сгреша.

От мене няма какво да се вземе.

Няма да обичам и така ще се спася.