Няма да споря

6 ene 2008, 19:13

Poesía » Filosófica

507 0 9

Потъвам във някакъв поглед,
бушувам във нечия кръв,
препъвам се в някаква сянка
и ставам за някого стръв.
Заплитат ме думи лъжливи,
разплита ме паяк от жал
и моля се да се усмихна,
ала си спретвам скандал.
Проклина ме някакъв ближен,
зове ме гората отвън,
а въздухът все не ми стига,
объркана бягам насън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Няма да споря

Искате да прочетете повече?

Propuestas