Няма да съм булка
Не съм аз като другите момичета,
не чакам отдавна принца на кон
и не защото не ми се иска да обичам,
а защото обречена е моята любов...
Отдавна не разглеждам булчински рокли,
защото аз едва ли някога ще ги облека,
отдавна крия в мене такива болки,
които не заздравяват никога...
Отдавна обикалям по различни сватби,
все непридружена, все сама...
И за чуждите хора искрено се радвам,
а после плача дълго след това...
И всички радват се и весела музика звучи,
а аз дори няма с кого да танцувам,
горди татковци изпращат своите дъщери,
а майките насълзени с трепет ги целуват...
Такава забава, такова празненство,
такова щастие аз едва ли някога ще изживея,
защото всеки има само една истинска любов
и е голям щастливец, ако сключи брак с нея...
Ако сте от тези щастливци се радвайте и веселете,
оценявайте го, че не при всеки е така...
А викат ме, булката щяла да хвърля букета...
Как мислите, има ли смисъл въобще да се редя?!
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados