Не мога да съм твоето момиче. Косата ми не е на букли.
Тя е бясна и обича да се  скита. Твойта подреденост я измъчи.
Не съм кротка. Няма и да бъда. Винаги ще гледам към небето.
Може и до късничко да се запия, да си обеля нейде коленете.
Няма да съм твоята робиня, да мълча и да те гледам с любов.
Винаги ще бягам като дива, щом усетя че ме тикаш  във окоп.
И шамар ще ти забия. Много силен, ако се опиташ да ме подчиниш.
Не виждаш ли,  че много бързо ще си ида,ако ме подгониш, да ме задържиш.
Ти искаш тя да е прекрасна. Да се вкопчи силно във ръката ти.
Да я скриеш от света, от масите... Да се облегне кротко във душата ти.
Ти искаш да си целия ù свят. И само теб да гледа и обича.
Да е като мъничко дете със весел смях. Да си спокоен и двуличен.
Двуличен ще си, хубаво ме чу. Това, което искаш, ти не можеш да обичаш.
Сърцето ти за бясна вещица шепти.
Но няма да съм твоето момиче...