4 oct 2006, 12:04

Няма да ти го простя ... *  

  Poesía
932 0 4
Потърси ме в сутрeшната роса,
в която всеки ден се галят твоите сетива.
Ранно утро е, приятно ти е, макар да изпитваш студенина,
но това мога да ти го простя...
Потърси ме в дъха на лято,
тогава, когато слънцето високо застане и открие хорозонта.
Преброй белите криле от щъркеловото ято,
пресмисли какво обичаш най-много в живота...
Потърси ме в отражението на нощта,
която идва към теб и се спуска над земята.
Попитай за мен красивата Луна,
не поставяй окови на душата... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??