НЯМА ДА ВАЛИ

Веднъж приближи

буря пред едно момиче.

Аз бях там - видях

и капки дъжд обсипаха ме

и понякога, кълна се,

още мога да чуя нейния писък,

плачещ в тежката нощ.

... и няма да вали

Никога вече...

Защото нея я няма.

Сега бурята минава,

минава покрай мен.

Оставен съм сам,

сам да стоя на брега

да я гледам, да я гледам

завинаги...

Докато капките валят...

Сега аз нямам, нямам,

нямам кой да държа за ръка.

Оставен сам, веч ще е така

и вече не е  твърде горещо,

и вече не е твърде студено,

а няма знак, че ще вали,

няма да вали и веч ще е така...