24 mar 2010, 18:01

Няма име... 

  Poesía » De amor
770 0 12

Да нарисувам вятъра и утрото,

със аромата на цветята.

И слънцето, разпалило деня ти,

но... устните ти, устните ти как да нарисувам?!

 

Ще ти сбера букет от диви теменуги,

и ще опитам да разлея във очите ти дъгата.

Небето ще е със криле на пеперуда,

но... устните ти, устните ти как да нарисувам?!

 

Денят ти ще прилича на хвърчило,

а връзките ще стискаш във ръката...

И облаците – птици лекокрили,

във огнен вихър пак ще те понасят.

 

По пладне сенките са кръгли нули,

а вятърът сънливо ще ти шепне,

във сладка дрямка пак ще те унася...

А... устните ти, устните ти как да ги усетя?!

 

И залезът ще ти напомня топлото огнище,

и дъхавия хляб, и ненапитата ми стомна.

За любовта ни май Луната само помни...

А ... устните ти, устните ти ме изгарят още!

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??