Няма как...
Няма как... ми може и да няма,
но аз любов от теб не ща.
Нали ти казах... няма да съм твоя,
тялом - да, но не и със душа.
Мислите ми ще са тъмна пропаст,
там ще скрия всичките неща,
с които преобърна ми живота
... за които тъй и не разбра!
А как допуснах да ме завладееш,
да палиш само с дъх страстта,
да нямам сили да се овладея
... да нямам волята да спра!
Но утре пак ще бъда силна,
ще сложа край... а след това
случайно погледите ще се срещат
и плахо ще извръщаме глава!
И няма как... нас вечно ще ни свързват
незабравими мигове, една мечта,
нестихващи копнежи ще бушуват
и ще търсят незаключена врата...
© Ками Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Бонбониерче, много хубаво написано... Браво!
Чете се с присвити очи! Поздрав!
-
много ви благодаря
а не бях писала нищо от толкова време
ммм...хубаво е човек да има муза! -
Виктор е прав Тялото се ръководи от вътрешен подтик,а не от разума Хареса ми !
-
Отдавна не бях чела нещо, което така да ми хареса! Прочетох го на един дъх! Поздрави
-
Уоу!!!!!!! Много силно!
-
Тяло без Душа е все едно
Любов без морал...
Накара ме да се размисля, Бонбонче!
Бъди... -
!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
незабравими мигове, една мечта,
нестихващи копнежи ще бушуват
и ще търсят незаключена врата...
иииии аман от тая любов... много ми хареса и на мен