Хиляди пропасти непроходими,
хиляди черни небеса,
хиляди хоризонти недостижими,
но виж ме - аз все още вървя.
Вървя и няма какво да ме спре.
Ти си някъде между съня и океана.
Воювам с водорасли и сънотворни за теб.
Страхът ми в някоя изгубена пещера остана.
Чужди острови и чужди падини -
знаеш, че всичко ще завладея.
Всичко! Ти си зениците в моите очи
и да се боря за друго не искам, и не умея. ...