А може би вече няма какво да си кажем... Прозрачни са всички думи, нали? Звънят в ръцете ни чашите, поредно "Наздраве" с надежда, че всичко ще бъде както преди.
Но отдавна отмило е времето следите първите стъпки към тази безумна любов. И всички трепети в сърцето, неволно попити, се давят във въртежа на ежедневния поток.
Последен звън на чаши, последна цигара. Последно изречено по навик "Наздраве". Тази приказка скучна е, отдавна е стара, понеже вече няма какво да си кажем.
За голямо съжаление всичко това е вярно. И тръпката,която си изпитал ,като си срещнал любовта остава в далечното минало.Колко жалко е това!Ееех,...колко жалко!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
еднообразие,привикване,
монотонност и прозаичност.
А живота е толкова шарен,
защо ли ставаме далтонисти?
Поздрав за силния стих.