Няма кой!
И ето, свирката на влака
пронизва мойта гръд
раздяла шепне в полумрака
болка ли е... или бавна смърт?!
Дали ще има друга среща
Дали пътят ще ни раздели...
Дали ще я има обичта гореща
Или само болка и сълзи...?!
...............................................
А заслужава ли някой моите сълзи?!
А има ли за кой да плача тук...?
Не! И за това са тези редове,
Без вкус вода, неусетни ветрове.
© Радина Todos los derechos reservados