Няма къде да отида... Тревожно е.
Няма от къде да се върна... Сложно е.
Чувствата са объркани и овързани.
Всички крачки и думи са прибързани.
Белег от стъпки, ехо от вик, пепел
от огън, дим от огнище полепнал,
песен на щурец, щепот на листопад,
объркан спомен, луд мисловен парад.
Няма къде да отида... Търпение.
Няма от къде да се върна... Съмнение.
Пазя в душата си ранената тишина.
Кърви сърцето от вменената ми вина...?
11 05 2019
Надежда Борисова Аврамова
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados