Покоят ми се срина. Бе достатъчно да зърна снимката ти... Мислех, че си минало. Но в мислите ми блъскат се остатъци от чувства с аромат на страст и вино. Дано не отговориш на писмото ми. Не искам да копнея вероятности. Каква ти рана - белег на челото ми вещае за сърцето неприятности. И трескаво, като отказала цигарите, отново към цигарата посягам. Залива ме вълна. В стомаха пари. Копнеж забравен вените ми стяга. Крещи ми се от струпани емоции. Усещам как се лутат сетивата ми. В момента си мечтая за комоцио, за да избяга демонът в главата ми. По дяволите, искам да престана! Не бива да разравям пепелищата. От първата любов остава рана. А въглените тлеят във огнищата.
По дяволите, искам да престана!
Не бива да разравям пепелищата.
От първата любов остава рана.
А въглените тлеят във огнищата.
* * *
До болка истинско е! Докосващо!
Ели, това е направо страхотно! Много ми хареса, много ми е близко и познато, само който не го е изживял не знае какво е. Описала си го по много красив начин! Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Точно.