19 jul 2007, 10:56

Няма ли кой да ме тресне по главата! 

  Poesía
934 0 23
Покоят ми се срина. Бе достатъчно
да зърна снимката ти... Мислех, че си минало.
Но в мислите ми блъскат се остатъци
от чувства с аромат на страст и вино.
Дано не отговориш на писмото ми.
Не искам да копнея вероятности.
Каква ти рана - белег на челото ми
вещае за сърцето неприятности.
И трескаво, като отказала цигарите,
отново към цигарата посягам.
Залива ме вълна. В стомаха пари.
Копнеж забравен вените ми стяга.
Крещи ми се от струпани емоции.
Усещам как се лутат сетивата ми.
В момента си мечтая за комоцио,
за да избяга демонът в главата ми.
По дяволите, искам да престана!
Не бива да разравям пепелищата.
От първата любов остава рана.
А въглените тлеят във огнищата.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??