Няма минало време на глагола „обичам”

20 abr 2010, 22:25

Poesía » De amor

1335 0 2

Аз пазя нежните усмивки,

погледите дълги,

топлината в мрака,

пазя даже тишината…

И помня всяка дума,

всеки жест

и прегръдка всяка,

помня, помня тишината.

Аз вярвам в теб.

Във мисълта ти лека,

във косите меки,

във ръцете живи,

във всичко непростимо.

Да, вярвам в тишината.

И нека да е наша тя за миг,

да не изрека: „Обичах те.”

Ще спра напиращия вик,

благодаря ти, че научи ме:

Няма минало време на глагола „обичам”.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.