Когато седне до мен самотата
и затупти сърцето с тъга,
когато кръжи край мен тишината,
изчезне за миг и светът,
посягам за листи стих да напиша,
все едно за живот, за цветя,
за жал и болка, с които въздишам,
че няма никой тук у дома...
Избърсвам сълзица и се изправям!
Скривам мъката вътре във мен.
Душата помни, до край не забравя,
потъвам в залеза ярко червен...