Няма празници без тях

25 nov 2009, 10:00

Poesía » Otra

622 0 2

На празници понякога е тъжно,

защото липсват хора... гласове...

Усмивките на баба и на кръстница,

и татковото позамислено лице.

Представям си ги някъде зад мене

със чаша вино, с песен на уста,

с искрици гордост във душите им засмени

и обич колкото от тук до вечността.

Не ми се плаче, но очите ми се пълнят,

защото ги усещам в този ден,

защото въпреки пространството безмълвно,

аз знам,че те по празници са с мен.

И се надсмивам над тъгата си наивна,

над страховете,над живота и смъртта,

защото знам, че ако истински обичам,

не ще си тръгнат мойте скъпи същества!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.