Навъсен ден, стоиш пред мене няма,
прегръщам те и нежно с глас шептя.
Пак съм тук,
в очите ти засмени
виждам как се ражда нов света.
После на перона очаквам своя влак,
седиш до мен с ръка на мойто рамо.
Къде съм тръгнал?!
Даже да не падне мрак,
аз искам те до мен да бъдеш само.
Открадни ме от света с мечтите си, в които
аз сънувах теб в нощта безмълвна... заваля... ...