Времето за тях не се е спряло.
Прозорците си имат спуснати завеси.
Часовникът отдавна не работи.
А аз си слагам множество бележки по стената
с обещанието, че всичко се променя.
То вече се е случло.
Спомените служат ми за доказателства,
че всяка форма е само временно твърдение.
© Ивана Кирилова Todos los derechos reservados
Няма те.
Всичко ти стига.
Не искаш.
Няма обещания.
Боли!
До светлината
винаги боли.
До някой миг.
Единствен миг.
На спасение-
в цвят. В очи.
И в обещание-
на себе си.
На някой...
На Живота!
Трябва!
Трябва да те има...
Не значат нищо
някакви си щори.
Трябваш ти!
За друг миг.
И други любови...
Хареса ми, Ивана.
И горе главата!😉