На едно  лъскаво събрание голямо

се случи чудо никъде по света невидяно,
един хитър, безскрупулен еврокрадец,
бе канонизиран за велик евросветец.
На официаната лъскава трибуна наредени,
отбор негови авери верни, празнично засмени,
бурно ръкопляскат, славят го до небето,
щото без далавери празно е портмонето,
а да бъдеш с непълно догоре портмоне,
това живот ли е, разбира се, че изобщо не е...
Не по-малко горда с него, ликува и родата,
именно той поднесе им евробаница на софрата,
та нали фирмата на  зет му  прави санирането,
на братовчедката пък е дадено финансирането,
а фирма не на друг, а на таткото взе ревизирането,
той като най-старши  бди всичко да е наред
и да се пълни семейната каца с качествен мед.
Ех, друг е въпросът, кой е този луд тука,
дето ще повярва, че ако зетят сгази лука,
финансистката няма да си затвори своите очи,
все пак те са законни съпруг и съпруга, нали...
Нооо, както една древна поговорка гласи,
кучетата си лаят, керванът си върви...
И ето тържествено и гордо вдигнал глава,
на евросветеца компетентния биологичен баща,
пред  лъскавия микрофон изпъчил хилави гърди,
започна в поетичен стил патетична реч да държи:
”Той (сиреч Лилянчо) биде предаден от един поп,
тоя мръсен червей, тоя низък, долен роб,
тоз позор за бога, туй  тъмно петно за храма,
Дякона (сиреч Лилянчо) погуби с черна измама.”
И тъй стих след стих с искрен плам той редеше,
с най-мерзки слова поп Кръстю без жал клеветеше,
че именно той, поп Кръстю, виновен бил за това,
дето  от преяждане мамин Лилянчо се  понас...ра.
А от трибуната аверите му крещяха с цяло гърло:

"Урааа, да живей  евросветец Лилянчо, да живей 

нашата честна демокрация, да живей еврофондааа..."