Няма те, а имам нужда от теб.

Няма те, а пак протягам ръце към теб.

Умът ми казва: ''Мразя те", а

сърцето кращи: "Обичам те".

Светът е някак странен...

Като дълбока бездна, в която

не можеш да излезеш, а

само падаш надолу и надолу...

А хората около мен ми

припомнят колко съм сама и

колко искам да хвана твоята

ръка и никога по-вече да не я пусна.

Но изведнъж чувам трясъка

на вратата, който ме връща в

реалността, май отново съм мечтала,

а теб още те няма!