По идея от стихотворение на Валери Станков
Толкова дълго те чаках...
накрая заспах,
в очите ми разля се море
и зелени лиани.
Не усетих кога си дошъл -
не видях,
усетих по мен лунни лъчи
в полунощ разпиляни.
Мислех,
че отново сънувам -
не обичам така,
искам да бъде реално,
да не бъдем миражи...
да ме прегърнеш,
да усетя твоята мъжка ръка,
да не тъжа,
че ме обичаш накрая да кажеш!
© Валка Todos los derechos reservados