Няма те, няма ме...
Идват си – прашно самотни
старите булеварди до входа ми...
с калдъръмена нежност
и вярност Авраамова
събират нозе под прозореца.
Но тебе те няма! Под празния свод
кънти тишината от моето чакане.
Ни вятър минава, ни пада звезда.
Защо и небето не ми е побратим?
Току се прибира нахално сама
добрата милейди, пророчица Истина: ...