Тоя моя Калоян
пак прибра ми се пиян.
И директно от вратата
хукна право към мазата.
Гледа умно и се чуди
на изпразнено буре.
Та сърдито се провикна,
шапката му чак политна:
"Няма вино, ни ракия,
жено, к'во сега ще пия?!".
Хайде моля ви, кажете,
що да правя? Помогнете!
В миг към него изтърчах.
и едвам се не разсмях:
"Скъпи, ще ти сипя сокче
от полезното компотче.
Ягодки или малинки,
много вкусни витаминки.
Ябълки и круши сладки
и от прасковките гладки.
А пък може и къпини,
също тъй и сливи сини.
По-добре ще е така,
да не те боли глава!"
Тъй със думи го омаях,
мъката си да забрави.
Бурето дорде оплаква,
гледам - спинка на земята!
© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados
Ивайло, кат'се простуди, пак жена му ще го спаси
Катя, че каква жена е тя, ако не е магьосница?!
Благодаря ви за коментарите, за "любими"! Радвам се, че ви хареса!