Plevel (Силвия Илиева)
156 13743
11 oct 2020, 4:36  

Няма вятър да килне перчема на спомена тих 

  Poesía
358 6 17

 

Ти не слушай, когато в небето засвирят крилата

и не гледай към ятото птици свистящи над теб.

Коленичил дъждът, виж как силно прегръща земята,

като тебе прегръща, а после… не може да спре.

В многоточия ляга. Нататък през мократа кожа.

Ти си само пределът, валял по средата на сън

и реалност. Протягам ръце да докосна „възможно”,

но слепците са имали същият страх като мен.

Ослепителни чувства. Светулкови нощи. И крачки.

Акробат по въжетата. Устремно падане. Май.

Непознат е гневът, ако в сблъсъка някой заплаче.

Тъмнината е страх изсветлял от приятелски лай.

Затова все пристъпям ръба на несигурен покрив.

Няма вятър да килне перчема на спомена тих.

А когато пред мене не джавне и кученце мокро,

ще опази душата ми най-хвърковатият стих.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много се радвам, че ти допадна, Краси. Благодаря за отзива.
  • Интересен стих. Аз всъщност го чета за трети път. Страх и срам са двете думи, за които винаги съм мислела като за "заместители", тоест думи които изкуствено заместват съвсем други състояния. Но сами по себе си звучат стряскащо. И ако ги допуснеш в мислите си, може и да ги почувстваш.
    "Коленичил дъжда, виж как силно прегръща земята,
    като тебе прегръща, а после… не може да спре." Много хубаво си го казала, Силве!
  • Смут, Иржи, благодаря Ви!
  • Най- напред се насладих на вълшебството на ритъма, който не се губи, въпреки дългите строфи! Нито най- малко пък да навреди на съдържанието! Браво, Силве!
  • Много импресионистично като усещане. Много е хубаво, Силве!
  • Благодаря Ви, Хари, Наде за топлите думи!
  • Разкош!
  • Много силно! Поздравления, Силве!
  • За мен е чест, Бени. Благодаря от сърце!
  • Каква великолепна образност! Браво, Силве!
  • Благодаря, Юри .
  • Хубаво е, Силве! С това кученце... 😀
  • Бих казала същото за твоите творби, Иринка. Благодаря.
  • Красиво до лудост. Може и красива лудост да се каже. Понятна като възприемане и абсолютно невъзможна за подражание.
  • Деничка, Миленка, благодаря Ви!
  • Силен, образен стих!
  • Силве!
Propuestas
: ??:??