За устните ти всяка нощ копнея
и търся в мрака твойта топлина.
Да любя друга просто не умея!
Без тебе тъй студена е нощта!
За твоите ръце мечтая нощем
тъй нежни като цвят новороден!
Да ме прегръщаш искам още, още!
Не спирай този миг благословен!
Затворя ли очи от светлината
пред мен заставаш ти, ефирен звън!
Най-прелестният цвят си от дъгата!
За мене си най-приказният сън!
За тялото ти изгорях от жажда!
Река да беше бих те пресушил!
Със всеки изгрев сутрин щом се ражда
нощта с теб искам да съм съгрешил!
07.02.2010 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados