Виждаха се от небето -

две несбъднати съдби...

Търсеха се

във на другия сърцето.

И се губеха...

В сълзите си,

и в тишината

на убитите лъжи...

...

Нямаха история.

Нямаха си и финал.

Само старата,

изпитана агония,

караше ги

все да чувстват -

смъртоносно

и без жал...

Нямаха история.

Нямаха си и финал.

Нямаха и бъдеще -

всичко бе минало!...

Самотно,

кратко минало...

...

А във ръката,

със готовност

ги отдавна чакаше

кинжал...

.....................................

.....................................

Нямаха история.

Нямаха си и финал.

Само бегъл спомен

за прегръдка кървава.

За капки топла кръв.

И трупове студени

със премръзнали сърца...

......................................

Нямаха история.

Обречени на тъмнина...

Две съдби -

смъртно пронизани,

се търсеха

на другия в кръвта...

И се губеха...

........................................

Само този бе

възможния финал...

.........................................

Те нямаха история...

.........................................