11 may 2007, 9:27

Нямам думи 

  Poesía
881 0 2
Нямам думи вече, с които да опиша,
болката в мен, която ме изгаря.
Мъката, която в камък ме превръща.
Сълзите-въглени горещи, които аз преглъщам.

Загубата, която не се заменя с нищо.
Щастието, което няма да се върне.
Мечтите, които останаха далече.
Любовта, неугасваща и вечна.

Надеждите, които отлетяха.
Обичта, която топли.
Спомените, които остават живи.
Самотата, която ме очаква.

© Веселина Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??