U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
17 jun 2007, 23:23

Нямам лице 

  Poesía
837 0 10
Аз нямам лице,
нито име...
нямам образ човешки
и сянка дори.
Аз съм сърце,
разбито в годините -
плът, но мъртвешка,
въглен незрим!

Будя се нощем
ту сънен, ту бодър,
ту свиреп и жаден,
и гладен
   за плач...
..............
Търся навред
човешкото свое,
дето продадох,
дето окрах.

Аз нямам лице,
нито име,
нямам образ човешки
и сянка дори.
Сменях ликове хиляди -
 невъобразими
и маски чудовищни слагах,
уви!

Днес нямам лице,
изгубих навеки
своето истинско
                             АЗ.
Продадох най-свидното -
свойто лице
и сам безличен заживях.

Аз нямам лице -
всичко бе маски,
изгубих и тях
в среднощен пожар!
Не осъзнах,
кога изгоря
лицето ми, може би
някъде
с тях!

© Кристина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • За разлика от мен а сигурно и от някой други ти имаш поетическа дарба-така че пиши и пиши повече-поздрави и продължавай все така до края на следващото стихотворение
  • Невероятна дълбочина има в това стихотворение. Имаш голям потенциал за твоите години.
  • Потресе ме силата на твоя стих!!!
    Браво, Криси!
  • Браво , дете! Откъде тая мъдрост за толкова малко време? Страхотна си и пиши, пиши!
  • Аз нямам лице -
    всичко бе маски,
    изгубих и тях
    в среднощен пожар!
    Не осъзнах,
    кога изгоря
    лицето ми, може би
    някъде
    с тях!
    !!!
    Оставаш ме безмълвна!
    Поздрави!
  • много добро творение!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Браво, Криси!
    Браво!
    Страхотно пишеш!
  • Страхотно е...тръпки ме побиха.
Propuestas
: ??:??