7 may 2010, 22:55

Нямам заглавие 

  Poesía
630 0 7

Седни пред мен и ме слушай,

гледай ме право в очите.

Поглед, пламък и пушек,

луд туптеж във гърдите...

 

 

Дума след дума изгарят

въздуха малко останал.

Устни устните чакат

в миг безумен и страстен.

 

 

Дъх по кожа разлива се,

шепот потъва в ума.

Тяло в тялото впива се,

сякаш дъжд в жадна земя.

 

 

Бесен ток ескалира

до взрив, до блясък, до гръм.

Влива се цялата сила...

Електричество.

 

Си. Съм.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??