22 sept 2009, 16:58

Нямаме право 

  Poesía » De amor
659 0 9

 

НЯМАМЕ ПРАВО

 

 

Пусни ме да вляза в твоята райска градина,

цветя да посея и тъжни зелени дървета,

да вкуся от твоите диви и сочни къпини,

пусни ме, аз идвам от друга планета,

 

където животът е малък, изпълнен със черни надежди,

а дните са дяволи черни и зли като мъка.

Като сянка душата ми тихо над тебе се свежда.

Пусни ме, аз нося божествени стръкове,

 

забоди ги в сърцето си, та дано да извикаш от болка,

красотата боли, но е полет на радостна птица.

Двоумиш се. Не трябва. Така е отсъдил живота,

на когото нямаме право да бъдем длъжници.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??