Нямаше го детето

2 abr 2007, 15:42

Poesía

721 0 1

За пореден път объркана стоя,
самотна в стаята прозрачна.
И пак в мисли потъвам,
кой път да избера.
Все на нулата стоя,
а времето минава неусетно,
сякаш вода, проплъзваща се през лицето,
която искам да уловя.
Днес отворих старите албуми:
сетих се за амбициозното дете,
което неспирно мечтаеше
за бъдеще добро, с перо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нямаше го детето

Искате да прочетете повече?

Propuestas