19 feb 2014, 0:02

Нямаше въздух... 

  Poesía » Otra
624 0 1

Нямаше въздух,

защото докато пътувахме

като смачкани пилета,

издишахме всичко.

Тъкмо си мислих,

че ще припадна,

буквите ме удряха

по носа,

опитвах се

да го измисля,

живота си,

когато погледът ми спря,

последната прашинка

кислород се изпари,

спря хъркащата баба

и спря радиото

с досадните си

политически извращения...

останах сама...

пред мен

белите хълбоци

на Стара планина

дишаха тежко...

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е много ми хареса това! Сякаш го съпреживях точно по твоя начин!
    И, разбира се, краят е чудесен!
Propuestas
: ??:??