Вечерен теменужен здрач
Дълбока тишина след него.
И тежки стъпки на орач,
след миг воловете разпрегнал.
Осили на презрял овес,
изронени съдби и думи,
пропуснато небрежно днес
и прошумяло помежду ни.
Носталгия. И в нея – ти,
жена от непозната ера,
събрала стегнато пети
и скрила кичур под чимбера. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse