О!(Без)Верен
О!Без(Верен)
Аз няма да се моля вече...
Прощавам всичките си грехове!
Без друго, няма да съм вечен,
на Оня свят едва ли е по-зле...
Не търся Господ, ни Свещеник,
не влизам в Храм, не паля свещ,
не искам Богу да съм пленник,
макар че Ада бил горещ...
Какво ли значи някаква молитва,
когато те събарят всеки ден?
Животът е Съдба, а тя отлита,
изправяш се без жал, обезверен...
И колко ли проклет ще съм от Бога,
че нямам вяра и не Му се кръстя?
Живее ми се тъй, по мойта воля
и Дявол ако ще, да ме заблъска!...
Аз няма да се моля вече...
Ни сутрин, вечер и в беда,
защото съм Човек, а не човече,
което да повярва в чудеса...
Ще дойде ден на Страшен съд!
Доспехите, покрити с нафталин,
отдолу пръст, човешка плът,
сега Наздраве! Някога... Амин.
01.11.2013
Д.Антонов (diester)
https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Проклетият човек - все иска да е средоточие! На този огън е дяволски хубаво!
-
Много точно казано! Не знам като поезия как звучи, не съм специалист. Но като философия е много точно и реалистично казано. А стихът е лек, плаващ въпреки тежеста на темата. Аплодисменти!
-
Не ща пък да споря
Съгласна съм! Аз го разбирам като бунт към догматичните правила! Да живея по определен начин от страх, че някога, някъде ще си плащам, не става. Да, всичко си има цена и искам сега да платя, а не моите деца.
Браво! -
Много ми хареса тази вироглавост!Споделям!
И не мисля, че атеизъм и богохулство са едно и също.
Хайде, спорете с нас, де! -
Изключително произведение! Въпреки, че съм вярваща- много ми хареса!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Зад тоя бунт си мисля, че има нещо друго, нещо като разочарование.