О, нека вали!...
В прозореца се вглеждам.. Пак вали!
През сълзи пак въздишат небесата.
След дни на тишина и паднали мъгли
сега се чисти от прахта душата.
Загубя ли надежда с брод и чест ..
дали от мрака на безумци съм спасена?
С достойнство дишам и до днес.
С размах за полет тръпна, извисена.
Понякога връхлитат бури и стрели,
понякога се целят мълнии върху ти,
но мълчешком изричаш: Тук си ти! ...