Оазисът в сърцето ми си ти!
И то не спира бясно да тупти
и диша със едничка вяра -
във мене избуя пожара!
И огнената и метежна паст
разгаря с нова сила страст
невиждана и лумнала, гореща...
Сънувана и жадна – в среща...
Там пламват хиляди звезди,
най-цветни са - застинали вълни.
Ела и улови ме в струни на китара.
Безкрайният ми вик с вълната
движи се, пулсира и изгаря,
с любов изпълва сетивата!
С любов, с омая романтична
и топлина копнежна, непривична!
И с чувството, че си унесен
от нежно бликналата песен,
пак на гърдите ми глава склонил,
сърцето си при мен си подслонил...
13.03.2007г.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados