Обединението прави силата
Мозъкът на хипопопотама
е голям - тежи сто килограма.
- А мозъкът на два хипопотама?
- И той е толкова - сто килограма.
- А мозъкът на три хипопотама?
- Той пак е толкова - сто килограма.
- А мозъкът на сто хипопотама?
- И той е толкова – сто килограма!
Защото всеки хипопопотам,
си мисли само с своя мозък, сам.
Те не говорят, не четат, не пишат,
а само ходят, хранят се и дишат.
И затова,
макар да са отдавна на земята,
те още си живеят във блатата!
Ала при хората не е така!
На двама души, ако са сговорни,
се умножава мозъкът четворно!
На хората от моя роден град,
е мозъкът голям като палат!
А на народа ни – хиляда тона!
Това са повече от сто вагона!
А за човечеството пък дори не знам
какво число за пример да ви дам!
И преди нас които са живяли,
и те от своя опит са ни дали!
Четем и пишем, и се учим –
затова,
над земните и океански твари,
човеците са първи господари!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви че прочетохте и за одобрението и поздравите - Румпел, Виктор и Ея! И на тебе се радвам че си се усмихнала, Велика Ники; и на мене ми беше весело от това повторение на въпросите за два, три и сто хипопотама. И ти, Ева, си права, че нещо се губи; но може би не от нарушена логиката, а от това че е недоизпипано. Чувствам го, но нямах търпение да го пусна, заради идеята; пък нали е и за деца- за деца стихотворенията можело да са и недоизносени, недозрели.И разбира се, много сте прави Татяна, Виктор Горов и Ея, че не трябва да да се държим с природата като грабители и господари. Но утешително е, че каквото и да правим, тя ще ни надживее и след изчезването ни ще си се възстанови!
-
Много идейно и интересно и за деца и възрастни!!!
Поздрави и от мен!!! -
Хич не е така, Ангар!
В термитника си стар
човекът се е възгордял -
мисли се за господар.
Дано да не объркваме дечицата,
на добро към хора и животни
ние да ги учим -
мъдро да ги водим за ръчицата.
Поздрави! -
!!! -
Вярно е че хората сме господари на природата,но май я експлоатираме прекалено много и един ден тя просто ще престане да ни служи...
Поздравления за стиха! -
И както смятаме, че на земята
ние сме господари,
убиваме със мозъка си многотонен
безпомощните земни твари,
ако така я караме не знам,
да не остане Хипо във блатото сам.... Поздрав! -
Малко се губи - логиката...
-
Много сладко!
-
гагаггага тук много се посмях...и в същото време има мъдрост...поздрави
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
