Обелиск

2 dic 2015, 20:01

Poesía

773 1 2

Ти чувстваш, че съм жив, нали? Усещаш ме.

Не плът, а концентриран вълчи глад.

Не мускул, а безсрамен ключ към тебе.

Най-истинският смисъл да съм млад.

Виж, бих могъл и иначе – лежерно.

Да пия чай във тънък порцелан,

да си говоря вяло с теб за времето,

излегнат върху холния диван.

Но то ще е преструвка, че не виждам

ни мократа ти прелестна коса,

ни този обелиск, със който искам

сега да те пронижа начаса.

Защото дързостта да те обичам

изцяло и тотално ме превзе.

А слънцето е слязло в слабините ми

и страшно много иска да изгрее!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.