Гроб, наглед празен,
в него лежи един мразен.
Казват, че е престъпник,
аз за него се застъпвам.

Буболечки мръсни лазят
на гроба, сякаш го мразят.
Изсъхнали цветя, умрели,
отдавна времето са надживели.

Прекосявам висока трева,
сякаш отварям врата.
Зад вратата има стая,
знам, това е Рая.

Най-после стигнах,
глава гордо вдигнах.
Очите ми пълни със сълзи,
няма ги крачките бързи.

Но и там не го открих,
лицето си с ръка прикрих.
Жегата изгаряше главата,
а мъката душата ми.