Не ме гледай така, момче.

     Адриана Йорданова

Слушай, момче, не ме гледай

влюбено и дръзко през стъклото.

Слушай, слушай звън победен –

бие пулсът на живота.

Слушай, мили, не лудувай –

буйната ми кръв се плиска.

Там застанал, не врачувай,

с поглед блеснал не орисвай.

Чакай само да отдъхна

от нахлули бурни чувства.

Чуй, сърцето ми ще хвръкне,

а не искам да го пусна.

Зов копнежен не изпращай –

малко май съм покорена,

малко май ми стана страшно,

малко май съм изморена.

Затова сега си тръгвам –

ти не ме изгаряй с поглед.

И без туй съм вече въглен –

малко май ми идва много!

Не обръщай гръб сърдито,

аз си тръгвам, но оставам.

Ти си моят верен рицар

и без теб какво ще правя?

Как ще продължиш без мене –

аз и ти в едно сме слети,

аз и ти сме кон и стреме,

стих и песен, стрък и цвете.

Тъй че вечността пред нас е –

само ти не се предавай!

Идното ще е прекрасно,

всичко лошо – ще забравим.

4.03.1992