В един нищо и никакъв сън ще се видим
побелели от спомени и суета
И ще светят косите ти като светулки
между два булеварда
и двеста слънца
Само не казвай че си ме чакала
от хиляда години и няколко дни
а по тънката зебра от стъпки на влюбени
колко много снежинки
цъфтят погледни
Та под звънкия смях на дърветата в парка
да видим отново – един Листопад ...