Когато сам си и потънал си в мисли
и гледаш нагоре със свито сърце,
тогава в прегръдката ми чиста
потопи се, да отмие тези страхове.
Когато изгубил си надежда
и в мрака луташ се сам,
до теб ще съм и с любовта си
обещавам - мрака да разсея.
Когато самотно седиш
на брега на морето,
кротко до теб ще приседна
и в залеза вперили поглед,
сърцата ни в едно ще се слеят.
Ще бъда до теб, дори когато остарея
и в очите ти любовта ти ще виждам,
ще са мое огледало, тъй чисто и вярно!
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados