(Посветено на Искрен, моята невъзможна любов ....)
Обещавам ти !
Ти тръгваш и ми казваш: "Не, не плачи!
Ще се върна много скоро у дома."
„Не си отивай"- душата ми крещи,
не ме оставяй тази нощ сама...
Последна нощ сме заедно и толкова боли,
телата се докосват, но с някаква тъга.
Искаш ли да ти налея чаша със сълзи,
да отпразнуваме с тебе края на любовта...
"Обещай ми да ме чакаш" - казваш ми ти,
целувайки лицето, хващаш моите ръце... ...