Обетована земя

                             1.

Двеста години кръстосваха по нея

                       византийски легиони...

По земите български строиха

                 кули, замъци и бастиони...

Оставиха ни крепостни стени,

                златни съкровища,

                                  човешки кости.

Да ги показваме в музеите

                         на любопитни гости...

Не се намери ловък провокатор

         да вдигне някъде в България

паметник на византийски

                                         император...

А  на руски - Александър Втори,

                                имаме сто и два!

Що да сторим? Сбъркана съдба!

                          2.

След тях нахлуха в родната земя

                                 османски орди

и подложиха на ятаганна сеч

        племето на българите горди.

Петстотин години клаха!

                  Насаждаха чужда вяра!

И в резултат

          на Руско-Турската война

                           прогонихме звяра.

Нарекахме руснаците

                                "Освободители".

Докато ги усетиме, че стават

                             нови поробители...

А турците оставиха след тях

            стари гробища, джамии

                         и български кости.

Пазим ги и тях -

    поддържани и чисти.

          Като експонати за туристи!

Не се намери "гений самозван",

           да сложи в Пловдив,

                          найде на тепето,

 паметник на турския султан!

А по сокаци и посред мегдани

да тури да стърчат поне по десет

                                 турски ятагана...

Макар че паметник

                            на български цар

има сал един - за цяр...

                        3.

Към края на световната касапница

     война ни обяви "Съветска армия",

                         неканена натрапница.

Прегази Дунава и ни наложи

комунизма на московските

                                               велможи.

И към нанесените от войната рани

прибави бясна злоба

                         от червените тирани.

Налагаха ни догмите на комунизма

                        със бой и със ритници

биячите на новите

                              червени политици...

Половин век упорито, без умора,

              оформяха от нас безгласни

                                и послушни хора.

И както кучето маркира

                                 своя периметър,

намножиха паметници с автомати

                         "на всеки километър"...

Отидоха си, но оставиха след тях

промити мозъци

                     и паметниците обидни.

Пазим ги и тях светът да види,

                  че дори и завоевателите

                                       са ни свидни.

Гледаме си ги и ги търпим

                       със тъпо безразличие...

Прекланяме им се

                              за благоприличие...

Без да изпитваме ни грам

                              смущение и срам...

Че във всяко село

                               и във всеки град

стърчи "съветски автомат"...

Да ни напомня

                       в безкрайното време,

че сме търпеливо

                              и покорно племе...