Следиш живота отстрани
далеч от всичките беди,
наблюдаваш чуждите съдби,
забравяш кой си ти.
Спотайваш се в тълпата,
бягайки от самотата,
в която отдавна живееш,
с другиго без да споделяш.
Безличността е твоята защита,
душата ти с лъжовната и маска е покрита -
нито сълза посмяваш да пролееш,
нито можеш да се смееш. ...