Ах, как времето, някъде едно лято отнесе...
Всяка вечер тогава бродирах луната
и измивах очите на небето от есен,
а пък само за мен ти въртеше Земята.
Без умора красиво рисувах от рано
сто пътеки. И слънце посипвах на прага.
А ти носеше дъжд ураганен през рамо,
после дружно ковяхте от дъгата ограда.
Късно вечер намирах букетче звездици,
много прясно откъснати - още да парят.
И разливах се нежно, нейде в твойте зеници...
И оставах море. И вълни, дето галят. ...