ДИС (Деа)
298 6687
1 may 2020, 12:49

Обич 

  Poesía
479 9 15

Ах, как времето, някъде едно лято отнесе...
Всяка вечер тогава бродирах луната
и измивах очите на небето от есен,
а пък само за мен ти въртеше Земята.

 

Без умора красиво рисувах от рано
сто пътеки. И слънце посипвах на прага.
А ти носеше дъжд ураганен през рамо,
после дружно ковяхте от дъгата ограда.

 

Късно вечер намирах букетче звездици,
много прясно откъснати - още да парят.
И разливах се нежно, нейде в твойте зеници...
И оставах море. И вълни, дето галят.

 

А в косите си връзвах от летния вятър,
че на теб ти харесваше как с тях си играе.
Режисирах в прекрасните нощи театър
за сънят ти - красив да е. Без да го знаеш.

 

Беше... Времето някъде бързо замина.
И сега, виж, Земята търкалят я други.
Нищо. Пак избродирах луна, но половина,
за да бъде чадър, който пази от бури.

 

Не ми късай звезди - нека има за всеки.
Не ми трябва ни вятър, ни ограда красива,
даже къща и праг със стотици пътеки...
Имам теб. И ми стига да бъда щастлива.

© Деа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??