Обич

14 jul 2020, 11:08

Poesía » De amor

565 5 3

Болеше ме, но всичко ти прощавах.

Обичах те! Дали сгреших кажи!

В нощите когато сам оставах

те чаках често буден до зори.

За другия не те попитах. Зная,

че ти със него мен ме замени.

Обичах те! Мълчах и чаках края.

Но обичта ми теб не промени!

Болеше ме! Мълчах и ти прощавах.

Дори когато лягаше до мен

усещах топлината ти и страдах,

че с него ще си в утрешния ден!

Тъй, със болка нижеха се дните,

нощите в очакване и мрак.

Тихо, скрито бършех си сълзите.

Знаех, с него ще си утре пак!

Тръгна си, но тук при мен остана

сянката на истинска жена.

Обичам те и няма да престана

да те обичам! Запомни това!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2020-07-14T14:50:48+03:00

Мога само да мечтая за такава любов...
Иринакис (Ирина Колева)

2020-07-14T12:45:17+03:00

Сега разбирам, че любовта може да се тълкува и като избор, а не само порив. И човек сам избира кого (предпочита) да обича. Себе си или другия, болката или изцелението, светлината или мрака, палача или спасителя. Интересно ми стана.
Данида (Даниела)

2020-07-14T11:38:22+03:00

Болезнено е това...