Питаш ме наивно "Що е обич"
А аз сконфузено мълча
И окфордския речник да отвориш
Те чака стопроцентова греда

Как беден е езикът неден
Подсмива се и ти обръща гръб
Ти просто си провал пореден
Не последен, не и пръв

Обич е, когато теб те няма
Не си самичък, в своята глава
Съжителстваш с прекрасна дама
И тя е всичко на света

Обич е да можеш да погледнеш
Във най-желаните очи
И неусетно да потънеш
Чак до удавяне почти

Обич е, щом в тишината
Не се промъква самота
А в топлината на ръката
Усещаш своята душа

Ето, издъних се отново
Пак не можах да обясня
В туй изпитание сурово
Не се умарям да греша

И все пак..може би, навярно
Все някой нещо е разбрал
А споменът напомня тайно
Как някога сърцето си е дал